Ангел Божилов: ДКЕВР изпълнява ролята на своите политически господари при различните правителства /2 част/

Ангел Божилов: ДКЕВР изпълнява ролята на своите политически господари при различните правителства /2 част/
Когато има конкурентна среда, не могат да се получат изкривяванията, които доведоха до кризата в енергетиката в България, казва главният изпълнителен директор на ОЕТ

Не е ли по-разумно вместо с хилядамегаватови блокове енергийната ни система да се подновява и развива с по-малки и по-маневрени мощности?

Разбира се, това е другият проблем. Сайтът на ЕСО дава една съвсем бегла идея за консумацията в страната, но дори и тя показва, че в определен период от годината средната консумация пада на 2500 МВт товар. Аз питам , ако имаме две атомни централи с по 2000 МВт инсталирана мощност, къде би отишла енергията, произвеждана от тях в тези периоди?

За мен като търговец ще е много добре. Защото в тази хипотеза потенциалният инвеститор в Белене, или този в Козлодуй, ще трябва да ми плаща в часовете с ниско потребление, за да му взема енергията, да я изнеса и да я реализирам на пазари, които имат нужда от нея. Да оставим настрана, че и Балканският регион вече няма нужда от българската енергия. Балансът на Балканите през последните 6 месеца би могъл да бъде покриван безпроблемно без българския износ.

“Остава единствено да се надяваме, че ноназначеният председател на ДКЕВР г-жа Иванова ще има достатъчно воля за реформи, а министър-председателят г-н Борисов твърдо ще държи за изпълнението на задачите, които й постави при представянето й на кабинета”, казва Ангел Божилов, главен изпълнителен директор на ОЕТ.

Каква е практиката на европейския пазар, когато някоя компания в определен момент има свръхпроизводство ?

Първо, на европейския пазар системите са далеч по-подредени и гъвкави и много рядко си позволяват да изпаднат в ситуация на свръхпроизводство. Второ, аз тук мога да дам само един конкретен пример с Германия, която безспорно е водещата икономика в Европа. На 25 декември 2012 г. германските производители ни платиха 56 евро за мегаватчас, за да приемем и реализираме енергията им в период на свръхпроизводство.

За да не изключват мощности?

Те са си направили сметка. Преценили са, че заради повишеното производството от ВЕИ и хидро централи, за няколко дни са се оказали в условия на свръхпредлагане и са калкулирали веднага, че ще им е по-евтино да платят известна цена на търговците, отколкото да спират аварийно мощности и след това да ги пускат отново.

Това, ако го кажете на някои от родните “корифеи” в енергетиката, вероятно ще получи инсулт. Те дори не могат да предположат, че подобна ситуация би могла да възникне. А такава ситуация възниква на нормалните пазари.

ДКЕВР изпълнява ли, според вас, функциите си като независим орган, който отговорен за въвеждането на пазарни правила, за стимулиране на конкуренцията, за формирането на справедливи цени и за коректни отношения между отделните играчи на пазара?

Аз лично мисля, че тази комисия е забравила отдавна защо е създадена. Тя е създадена за регулиране, но всъщност нищо не регулира. Тя изпълнява волята на своите политически господари при различните правителства и се опитва да влезе в ролята на някаква паралелна власт в определен сектор, тоест да ни учи какво трябва да направим, как да го направим, кога да го направим. Не. Нейната функция е да регулира пазара, включително и нас търговците, и НЕК. Те просто не го правят.

Споменах вече за липсата на каквато и да е отчетност за работата на тази комисия. Защо не видяхме през тези години един отчет?! Един отчет, който да каже много простичко – на 1 юли 2011 г. ние прогнозирахме, че до 1 юли 2012 г. ще се случи ето това в България. На 1 юли 2012 г. изваждаме отчета и казваме – да, тук сме сгрешили, не се случи това, а се случи еди какво си. Поправяме го и залагаме коригирана прогноза за следващия регулаторен период, на тази база прекалкулираме някои разходи и регулирани цени.

Кои са най-важните стъпки, които трябва да се случат, за да има пазар и нормални търговски отношения?

Не е необходимо аз да ги казвам. Това е заложено в третия либерализационен пакет, за чието неизпълнение срещу България вече се води съдебно дело в Страсбург и аз съм сигурен, че това дело ще завърши с осъдителна присъда и ще започнем всеки божи ден да си плащаме санкции, които обаче са абсолютно заслужени.

Да вземем пример от съседна Румъния, която аз винаги съм ползвал за паралел, тъй като по някаква логика нас ни разглеждат в пакет с нея в ЕС: там се разписа много ясен, точен и коректен план за дерегулация на пазара. Направиха го през 2007 г. Оттогава се смениха доста правителства, но този план не е изменен.

И вероятно, ако няма някакви непредвидени събития, на 1 януари 2014 г. Румъния приключва тоталната дерегулация на пазари си, което значи, че няма да има нито един мегават регулиран пазар, а всеки един потребител, би бил той промишлен, търговски обект, или битов, ще има правото да избере доставчика си.

В крайна сметка нещата са много прости – тогава, когато има конкурентна среда, не могат да се получат изкривяванията, които доведоха до кризата в отрасъла в България.

Те нямат ли си НЕК?

Нямат, те са щастливци. За разлика от нас. Те имаха, но я разструктурираха преди години. Остана единствено “Електрика”, която беше собственик на ЕРП-та. Приватизираха пет от тях, констатираха, че тъй наречените инвеститори, поради едни или други причини не се справят с поетите ангажименти, спряха приватизацията, а другите четири са още държавни, но са разделени на четири отделни фирми.

Фигурата обществен доставчик не съществува. “Транселектрика”, която е техният оператор, стои на върха на енергийната система и я контролира по един оптимален начин. Далеч съм от мисълта, че нямат кусури. Всеки си има недостатъци, но тъй или иначе техният модел, веднъж разписан и одобрен, върви. И при това върви добре. Ние в Румъния като частна фирма имаме вече стотици клиенти, които са доволни от нашите услуги. Такива фирми като нашата има двайсетина. Надявам се, че от 1 януари 2014 г. тези клиенти ще станат хиляди, когато и домакинствата бъдат свободни в избора си на доставчик.

 В България дори предприятията се страхуват да излязат на свободния пазар. Сега предстои това да се случи със средните и малките фирми и те изпадат в ужас. Защо всяка стъпка към дерегулация тук е придружена с невероятна криза и страхове?

Бих подчертал факта, че никой така и не си даде труда да разясни на тази група потребители какво е това свободен пазар. Аз не съм видял някъде да има разяснителна кампания, а няма, защото никой в тези институции не знае какво е това свободен пазар.

Нормално е в тази ситуация хората да се страхуват, защото единствената информация, до която имат достъп, са някакви мъгляви методологии, правила и решения на въпросния регулатор, които те не разбират, а и не им е работата да ги разбират. Те просто са потребители.

Едно малко предприятие не може да си позволи лукса да назначи пет човека енергиен отдел – един методолог, един инжинер, един търговец и т.н., които да обслужват неговите нужди. Системата трябва да бъде максимално опростена и трябва да има една кампания, която да им каже, че това не е нищо страшно, а точно обратното – вероятно ще доведе до оптимизация на техните енергийни разходи.

Има и друг проблем – ние не предприемаме никакви мерки за въвеждане на енергийна ефективност. Българската икономика е изключително енергоемка, което влече след себе си тежки последствия. Това е въпрос, по който също не се предлагат решения. Тоест много се говори, но реално нищо не се случва. Сега, аз трудно бих могъл да преценя чия би трябвало да бъде инициативата, по-скоро това е проблем, който касае цялата българска икономика.

Самият факт, че домакинствата у нас се отопляват в голямата си част на електроенергия, е показателен.

А каква алтернатива имат? Всъщност, ако ме питате мен, голяма част от домакинствата в страната в 21 век се отопляват на въглища и дърва. Какво обаче ще се случи с тях, когато ЕС започне въвеждането на драконовски стандарти по отношение на азотния диоксид в атомсферата, който е канцерогенен и се съдържа в пепелта, отделяна при изгаряне на дизелово и твърдо гориво. Тоест отново стигаме до държавната политика, в случая за развитие на газификацията.

На какво, според вас, се дължи това късогледство в управлението на енергетиката и при комуникацията с фирмите и с хората – липса на капацитет, некомпетентност при управлението, чиновническо високомерие?

Не искам да бъда съдник, но тъй като все пак първото ми образование е история, ще ви кажа, че този проблем се дължи на исторически предпоставки. Тоест ние още в самото начало на тъй наречения преход не си дадохме труда да си определим приортетите, да си напишем една стратегия и оттам тактически да я следваме. Ако това беше направено, нямаше да сме на това положение.

Защо не е направено? Има си хора, които трябва да отговорят. Огромни средства са разхитени в сектор енергетика през годините, което доведе до декапитализацията, на която сме свидетели в момента.

Всъщност от 2004 г. говорим за свободен пазар.

Да, но само си говорим, а хората го направиха. Много е хубаво да се казват едни гръмки приказки по едни конференции и…дотам.

Преди време поставихте въпроса за значителни количества електроенергия, които излизат от страната по неясни правила. Продължава ли тази практика?

Поне това показва сайтът на ЕСО.

За какво става въпрос и какви са последиците?

Последиците най-вероятно са гигантски загуби в системата. Има компетентни органи. Нека да проверят. Нека да извършат съответните проверки дали тези количества, които напускат територията на България без за тях да има търговски права за пренос, някой въобще ги плаща, а ако ги плаща, по каква цена и на кого?

За какви количества става въпрос?

За различни. Може да се отвори сайта на ЕСО и да се види – 200-300 МВт товар, показват данните на електросистемния оператор. Като се съпостяват правата за пренос, които се разпределят, с това, което те наричат нетърговски обмен, ще видим, че се отчита товар от 200-300 до 350 МВт, които напускат територията на страната по неизвестни за широката публика механизми. Това са огромни количества.

Какви са вариантите, с които може да се обясни тази практика?

Вариантите са много. Теоретично добрият вариант е това да се случва поради излишъци в системата днес , а поради недостиг утре да се връщат обратно. Защото нито една енергийна ситема не може да се балансира на 100%.

Приемаме, че Цетрално диспечерско управление си върши добре работата и ако днес се появи излишък от 300 МВт товар, който България не може да изконсумира, се прибягва до международните договори за балансиране на системата, т.е. този излишък се насочва към Турция, където има нужда от него.

Тогава ЦДУ би следвало да знае колко хиляди мегаватчаса е предоставило на турските си колеги безвъзмездно / защото това не е сделка, това е балансинг, там цената е нула и се дължи връщане на количества/ и да планира така консумацията в страната, че след два дни например да възникне дефицит от 300 МВт и да каже на колегата си отсреща: – ние онзи ден ви дадохме 300 МВт товар, върнете ни го днес.

Е да, но по данни на сайта на ЕСО това не се случва. Може би някой ден ще имаме да си получаваме 10-20 тераватчаса.

Кога се изнасят тези количества?

Тези количества се изнасят непрестанно. Данните са публикувани на сайта на ЕСО. Те ще ме оборят утре и ще кажат, че не мога да чета, че това е физически обмен, че не било за турска граница, че било за Гърция, но пък там имало повреда на кабел или подстанция и затова минава физически през Турция.

Аз само призовавам компетентните органи да извършат съответната проверка. Едно от оправданията за толкова дългото забавяне на борсата беше страхът, че цените в един момент могат да скочат толкова много, че хората да не могат да ги понесат.

Основателна ли е тази тревога?

Събитията от последните дни дават отговора. Цените вече стигнаха такива нива, които хората не могат да понесат, а нямаме борса. Аз не съм чул в световната икономическа история да има случай, при който бизнесът с дадена стока да бъде диверсифициран, да бъде направен прозрачен , да му бъде създадена конкурентна среда и цените да са се повишили. Това винаги води до постепенно отпадане на играчите, които са некоректни и чиито стремеж е да реализират икономическите си интереси не точно по правилата, а останалите влизат в конкуренция помежду си.

Конкуренцията води до натиск на цените надолу и натиск на качеството на услугите нагоре. Не съм го измислил аз. Това го твърдят всички икономисти. Вероятно родните специалисти имат собствена теория по въпроса. Ако това е така, на мен би ми било изключително интересно да я чуя.

У нас през годините се наложи практиката през търговските дружества, основно в енергетиката, да се прави социална политика и това доведе до големи ценови деформации. Как може да се спре това?

Тук в България нещата са сложни. Еднозначни решения няма, но тревожното за мен е, че никой не се опитва да намери решение. Тук се работи на парче, ако може да се отсрочи проблемът до следващите избори и тогава ще го мислим. Резултатите от тази политика са налице. Това са политиките на последните четири пет правителства.

Един пример са таксите за енергийните услуги. Може да влезете на сайта на ДКЕВР и да вземете за пример такса пренос. Това е целева такса, чийто размер се одобрява от регулаторната комисия. Тоест зад нея трябва да стои конкретна инвестиционна програма на НЕК, която да е представена от техните специалисти и да планира инвестиции в мрежата, поддръжката й и т.н., да бъде одобрена и на тази база да се определи размерът на въпросната такса.

Ако видите отчета на НЕК обаче, там пише, че разходите за мрежа средно и високо напрежение примерно за година са 90 млн. лв. Но ако се сметне таксата, която НЕК е събрала от всеки един МВтч потребена и изнесена електроенергия, ще получите сума от 330 млн. лв.

Къде са нашите 240 млн., които би следвало да бъдат контролирани от регулаторната комисия? В консултантски договори по Белене и по наливане на бетон в Цанков камък?

За Белене вече говорихме, но да вземем Цанков камък. През 2001 г., ако не ме лъже паметта, НЕК продава каскадата Санданска Бистрица на Енерго-Про. Цената бе около 2,7 млн.лв за 59 Мвт инсталирана мощност. Две години по-късно същият този НЕК започва да строи каскада Цанков камък с инсталирана мощност от 80 МВт, която до момента е глътнала 1 млрд. лв. инвестиции.

Нали всички можем да смятаме – продаваш един работещ актив, амортизиран счетоводно на сто процента, който ти произвежда енергия на себестойност почти нула за 2,7 млн.лв. и година и половина по-късно започваш инвестиционен проект, за да го замениш с друг обект, съпоставим по инсталирана мощност с продадения, който поглъща инвестиционни разходи за 1 млрд.лв. Коментарът е излишен.

Подобни действия в нормалните държави се квалифицират като престъпления, дефинитивно предизвикват разследване и в много от случаите това води до присъди. Като минимум безапелационно и без обяснения си отива мениджмънтът на компанията. За съжаление през тези 15 години не сме станали свидетели на нито един такъв случай в Република България.

Остава единствено да се надяваме, че ноназначеният председател на ДКЕВР г-жа Иванова ще има достатъчно воля за реформи, а министър-председателят г-н Борисов твърдо ще държи за изпълнението на задачите, които й постави при представянето й на кабинета.

Последни новини

Контакти

1680, София, Бул. България 58, вход C, ет. 6, офис 23

тел: +359 2 47 64 440
факс: +359 2 47 64 443