Ангел Божилов: Енергетиката функционира по неясни за никого принципи и методи /1 част/

Ангел Божилов: Енергетиката функционира по неясни за никого принципи и методи /1 част/
Доколкото конкретните фактури се издават от конкретните три ЕРП-та, те понасят основния удар на недоволството на хората, но проблемът е, че цялата енергийна система на България е сбъркана, казва главният изпълнителен директор на ОЕТ


“Трябва ни кризисен мениджмънт. Когато една компания или един отрасъл се намира в критично състояние, единственото, което може да го извади от това състояние, е кризисен мениджмънт. Който се състои в нещо много простичко – съкращаване на разходите, оптимизиране на звената по веригата и най-вече – използването на резервите. Което ние категорично не правим”, коментира Ангел Божилов, главен изпълнителен директор на ОЕТ Снимка: Корпоративен архив

Г-н Божилов, как ще коментирате напрежението около сметките за електроенергия, което изкара хората на улиците?

Това е проблем, чийто генезис може да се проследи много назад във времето. Защо напрежението ескалира точно сега? Защото тези сметки, които винаги са били изкривени в огромната си част, вече станаха непоносими за плащане. Тук обаче искам да подчертая, че проблемът като че ли се неглижира. Внимателно слушах коментарите през последните няколко дни и никой не си даде труда да влезе в дълбочината на проблема. Какво показва вашият анализ? – Дълбочината на този проблем е, че цялата енергийна система на България е сбъркана. Тя функционира по неясни за никого принципи и методи .

В момента, доколкото конкретните фактури се издават от конкретни дружества, а именно трите ЕРП-та, те понасят основния удар на недоволството на хората, които просто не са в състояние да си плащат сметките за тъй наречените ютилитис. Аз бих отворил тук скоба – не става въпрос само за електроенергията, а също така и за газ, вода, и телефон. Не може едно домакинство да отделя 60-70% от доходите си, за да си плати елементарни услуги, които осигуряват неговото нормално съществуване в 21 век.

Енергийният регулатор дълги години подтискаше цените на тока за населението, и въпреки това се стигна до криза. Защо?

Първо, на всеки е ясно, че цените не могат да бъдат подтискани с политически средства. Те са резултат на икономическа логика, или поне е нормално да бъдат такива. Аз бих подчертал факта, че цените, които всички ние плащаме в качеството си на потребители, резултират от цялата работа на енергийна система на България, а не само и единствено от работата на ЕРП-та.

Не бива да забравяме, че така, както ЕРП-то е монопол по отношение на потребителя си, така пък НЕК е монопол по отношение на ЕРП-то. ЕРП-то няма никаква свобода на действие по това да избере източника си на доставка на енергия, което също не е нормално. Тоест регулаторно тези дружества са поставени в същото положение, в което сме поставени ние като потребители. Те трябава да купуват само и единствено от обеществения доставчик – в нашия сучай НЕК, по регулирана цена.

Какъв е ефектът от този верижен монопол за потребителите?

Този механизъм сам по себе си създава предпоставки за непазарно поведение на ЕРП-тата. Тези компании нямат никакъв стимул да развиват услугите си, да постигнат по-високо качество на услугата на една по-ниска цена за потребителите. През 21 век в България, която е членка на ЕС, липсва каквато и да е конкурентна среда.

Ако трябва да разгърнем малко темата: Първо, 100% регулираната доставка към ЕРП и оттам към техните потребители ги лишава от какъвто и да е стимул да развиват бизнес поведение. И второ – признаването на абсолютно всички разходи от регулатора по веригата на доставка, не създава стимули дружествата да развият мрежите си по начин, по който да спести загуби по тях, да минимизира кражбите, които съществуват при това в голям размер и въобще да бъде един нормален пазарен участник и да развива бизнеса си на нормална конкурентна основа.

Ще реши ли проблема национализацията на електроразпределенията, за която се заговори?

Да се говори за национализация в рамките на ЕС и през 2013 г. е най-малкото несъстоятелно. Въпросът не опира до национализиране на дружествата от едни организации, отречени дори от самите нас. А да бъде принуден, в рамките на закона, всеки един участник в пазара на електрическа енергия да се държи нормално и пазарно.

Къде е сбъркан моделът?

Ако проследите веригата назад, на второто стъпало, както казах, опираме до Националната електрическа компания (НЕК), която е един абсурд. Тя съществува по начин и по регулаторна рамка, която противоречи както на здравата икономическа логика, така и на законодателството в ЕС.

Неведнаж съм подчертавал факта, че тази компания притежава 4 лицензии, което категорично е забранено в рамките на ЕС. Тя е и производител, и оператор на мрежите, и търговец, и обществен доставчик. Между другото, обществен доставчик би следвало да бъде избиран по закона за обществените поръчки, а не просто да бъде прикачена една лицензия и да се каже – НЕК е вся и всьо и тя ще ви доставя на вас обществото електроенергията, от която имате нужда. И това да бъде маскирано зад някакви псевдосоциални функции, които в изтеклите дни видяхме какво представляват. Истинското лице се показа.

Оттам нататък връщаме към производството. Основните произовдители в България са разделени на две групи – такива, които се фаворизират по някакви причини от редица правителства (не само това, подчертавам ) и такива, които продават произведената от тях електроенергия под себестойност, за да могат да балансират интересите, които се крият зад първата група. Най-грубо казано, свидетели сме на нещо безпрецедентно в ЕС . С последните изменения в Закона за енергетиката и с последното решение на ДКЕВР се регламентира едно престъпление – категорично европейското законодателство регламентира държавната помощ като криминално деяние.

Какво точно имате предвид?

Имам предвид така наречената такса за невъзвръщаеми разходи. В Закона за енергетиката се въведе едно понятие, което всеки здравомислещ човек, дори без да е от бранша, би трябвало да приема като абсурдно – невъзвръщаеми инвестиционни разходи. Кой инвеститор прави разходи, които знае, че няма да си върне? За инвеститора тези разходи не са невъзвръщаеми, тъй като те се формулираха ясно като стойност и в закона залегна, че всеки от нас трябва да му възстанови тези разходи.

 С това НЕК и контрагентите по дългосрочните договори ли визирате?

Тава касае въпросните дългосрочни договори с AES Гълъбово ТЕЦ Марица Изток 1 и Контур Глобъл ТЕЦ Марица Изток 3. Законът беше първата стъпка, която регламентира това престъпление, а в решението на ДКЕВР тези две компании са назовани поименно като бенефециенти на незаконната държавна помощ, която се събира от всеки един от нас. Това е едната от таксите, които толкова много възмутиха гражданите.

Сега ДКЕВР и управляващите се опитват да прехвърлят цялата тежест на проблема върху възобновяемите енергийни източници. Там политиката също беше сбъркана, защото цените, които бяха регламентирани в стария закон привлякоха съвсем естествено огромна група тъй наречени инвеститори, които просто решиха, че могат да вложат някакви пари и 25 години да прибират тези огромни приходи. Очевидно системата нямаше да може да издържи това. В тази връзка аз винаги съм давал за пример румънския модел, където те решиха въпроса през зелените сертификати. Това е база в цяла Европа. Вие да сте чули в България някой, някога да е питал – къде са аджеба тези зелени сертификати?

Толкова ли е трудно да се въведат зелени сертификати и да се стъпи на тази система на пазарно поведение?

Според мен тези зелени сертификати са въведени отдавна, просто бенефециентите им се размиха някъде в регулаторната рамка и приходите от тези зелени сертификати, които в крайна сметка престваляват ценни книги, не се знае къде отиват. Никой не е дал официален отчет пред обществото колко пари са получени от продажба на сертификати за зелена енергия , произведена в България и къде са тези пари. А ние плащаме таксата за зелена енергия с презумцията, че видите ли, следваме целите на ЕС.

НЕК формира един микс на електроенергията с определени цени. Имате ли представа как точно се формира този микс?

Нас през цялото време ни убеждават кок този микс едва ли не носи вреда на НЕК и как компанията се намира във фактически банкрут, защото, видите ли, дотирала въпросния микс. Както вие, така и аз не съм виждал доклад на въпросния регулатор, който да доказва формирането на микса. Аз мисля, че всички ние като потребители имаме правото да видим подобни доклади.

Нали има методология за тази цел?

Да, тя е разписана. Миксът се формира на база на прогнозни данни за година напред. Аз питам, след изтичане на тази година, въпросният регулатор е ли е длъжена да извърши ревизия на този период и дали тези прогнозни данни отговарят на постъпилите в микса, или може би не и може би вътре има калкулации, които изначално са били грешни.

В момента в ДКЕВР тече обсъждане на правилата за вътрешния енергиен пазар. Как бихте ги коментирали?

Честно казано, не бих искал да коментирам подобно обсъждане, тъй като нашата фирма се изтегли от българския пазар от 1 ануари 2012 г. Всъщност пазар е условно казано. Докато този пазар не бъде приравнен с третия либерализационен пакет на ЕС и не стане действително пазар, аз нямам никакво намерение да развивам бизнес на територията на България.

Какви деформации има в действащия модел и как трябва да бъдат променени, за да действаме като пазар?

Вие може да сметнете – по отношение на зелената енергия, която се оказа внезапен виновник за всички проблеми, на база нарегулаторната такса и постъпващата в страната какъв приход постъпва в НЕК. Отново в НЕК – защо това не е отделено например в един фонд, който да контролира реалния разход на всички нас в крайна сметка (този разход не е на НЕК, той е на всички нас) и реалния приход, който стои срещу него и тогава ще се види, че приходите надвишават многократно извършените от НЕК разходи.

Независимо в какво се опитват да ни убедят всички хора, замесени в тази регулаторна манджа. Това е елементарно. Но не, ние се стремим постоянно да вкарме всичко в един кюп, който се нарича НЕК. Логичният извод от всичко това е, че стремежът не е да се създаде ясен, точен, пазарен и работещ модел, а да се поддържа едно ниво на дезинформираност и на конспирация, ако щете около електроенергията, която не се приема като стока за масово потребление, а като нещо мистериозно и митично, за да може да се работи по други схеми.

А вие конкретно защо се оттеглихте от българския пазар?

Аз не желая да работя тук, тъй като ние нямаме пазар. Аз искам ясни правила, които да регламентират нашата дейност, искам да работя в конкуретна среда – и нека най-добрият победи. Не искам да участвам и да бъда земесен в някакви мътни схеми, които рано или късно ще избухнат, както виждаме тези дни.

А правилата за балансиращ пазар не въвеждат ли донякъде яснота в модела, който предстои да се прилага?

Тук се работи на парче. Когато работиш на парче, без да имаш ясна стратегия , без да имаш ясна визия откъде тръгваш, накъде отиваш и какво искаш да постигнеш, не може да се получи позитивен резултат. Например, говори се за електроенергийна борса.

Първо, ние закъсняхме с години с отделянето на ЕСО от НЕК. България е единствената държава, където Електроенергийният системен оператор служи за придатък на една търговска компания, била тя и държавна собственост. В нормалната енергийна система, операторът стои на върха на прирамидата, за да контролира производство, потребление, играчи по веригата, балансингов пазар, електроенергийна борса и т.н. Сега ме убеждават, че през юни, видите ли, с магическа пръчка ще се появи тази борса.

Ами тя борсата не се състои в офис, назначаване на 20 човека, от които 10 дилъра, които по цял ден на седят и да гледат празни екрани, тъй като тази борса няма да има ликвидност. Ако щете, тук бих могъл да направя паралел и с българската т.нар. фондова борса. Дневният оборот на мойта корпорация е по-голям от оборота на българската фондова борса. За каква борса говорим изобщо?

През последната година износът на електроенергия доста намаля.Каква е причината?

Общо взето износът на електроенергия от България намаля поне по официални данни с 20%. България изнасяше през последните пет години, грубо казано, по 6 млрд. киловатчаса, от които ние изнасяхме около 1.2 милиарда. Тоест нашето оттегляне резултира в 20% намаление.

Отварям една скоба – ако този пазар беше нормален, беше конкурентноспособен и печеливш, нашето оттегляне нямаше да резултира. Аз не си правя илюзии по въпроса. Пазарът не търпи вакуум. Фактът, че тази ниша, която ние освободихме, не беше заета от други компании, е достатъчно красноречив сам по себе си. Единият проблем е безумното желание на основните производители – основно АЕЦ “Козлодуй” и ТЕЦ “Марица изток 2″, които трябва да изнасят, за да балансират доставките си за регулирани япазар, които са под себестойност, да получат парите авансово, тъй като НЕК ги е декапитализирало. Това се съчетава с гигантските гаранции, някои от които са въведени еднолично и без никаква икономическа логика от самия НЕК.

В крайна сметка, за да изнеса един мегаватчас българска енергия, аз трябва да инвестирам около 150-160 евро. Което абсурдно. Това е съчетание на авансовите плащания към доставчика ти, гаранциите към доставчика ти, договора под условие към НЕК, гаранциите за гиганстките такси, които са основната спирачка за вноса, финансиране на минимум 4 месеца ДДС, за да изнесеш тази енергия, закупуване на търговски права за пренос през граница на тази енергия, което към ликвидните пазари е на много сериозна стойност. Германската електроенергийна борса и ЕКС ми взимат по 2 евро на Мегаватчас за гаранция. Нали правите разликата между 160 и 2. Тоест , за да изнеса един мегаватчас българска електроенергия, от която отгоре на всичко и не е сигурно, че ще мога да реализирам печалба, по-вероятон е да реализирам загуба, аз трябва да рискувам 160 евро. С тези 160 евра аз търгувам 80 МВтч в Германия.

Според някои експерти цената на българската енергия вече не е конкурентноспособна на европейския пазар и това е основната причина за спадането на износа.

Не, тук има изкривяване на калкулациите. Проблемът не е, че цените на българските централи не са конкурентноспособни. Проблемът е, че цените на регулирания пазар са некокурентноспособни. Това са т.нар. дългосрочни договори, гигантският размер на тези допълнителни такси, това принуждава производителя да продава на свободния пазар също под себестойност, което ще доведе до декапитализация на тези производители. Така както НЕК е закъсал, да не кажа банкрутирал, съвсем скоро това очаква и основните производители в системата. Какво правим тогава?

 Тоест тези т.нар. социални цени трябва а бъдат освободени?

Разбира се. Аз имам компании във всички окръжаващи България държави. Там индустрията купува на свободни цени, които са доста по-високи от тези, които плаща българската индустрия. Същевременно тяхната индустрия инвестира в модерно оборудване, произвежда, разширява си пазарните ниши, изнася. Нашата някак си все не успява.

Тоест, ако се върви по този модел, ще се стигне и до фалит на дружествата производители, дори на тези по дългосрочните договори?

Ами стигаме до фалит на енрегетиката. До който вече сме стигнали практически, защото, ако сметнете основните играчи по веригата, не знам кой от тях е в цвегущо състояние. При тази ситуация за какво са ни нови мощности? – Не ни трябват, разбира се.

На нас ни трябва кризисен мениджмънт. Това е. Когато една компания или един отрасъл се намира в критично състояние, единственото, което може да го извади от това състояние, е кризисен мениджмънт. Който се състои в нещо много простичко – съкращаване на разходите, оптимизиране на звената по веригата и най-вече – използването на резервите. Което ние категорично не правим.

Къде са резервите в този случай?

Българската енергийна система има още една уникална особеност. Това е липсата на газови централи, което ни лишава от възможността да покриваме върховото потребление с маневрени мощности и да освободим водния ресурс на страната, което е един огромен резерв и да му позволим да работи в търговски режим на работа, което пък би поевтинило тъй наречения микс в голяма степен. Но тук вече отиваме в една друга тема – защо няма газови централи.

Отиваме в цената на газа, в простичкия факт, че България от години плаща огромни цени за газа, която е изцяло извън пазара. Тоест, дори да има желание някой да инвестира в такива мощности , липсата на диверсификация на доставките на газ го обрича на неуспех, или трябва да получи такива регулирани цени, които да натоварят отново нашите сметки. И се получава един омагьосан кръг.

Под кризисен менджмънт нали не разбирате писане на стратегия?

Тя стратегията трябваше да бъде написана още преди 20 години.

Енергийни стратегии пише всяко правителство по два пъти?

Стратегията затова се нарича стратегия, защото няма срок на годност един мандат. Стратегията е нещо, около което една нация, представлявана от нейната политическа класа, за която се предполага, че по презумпция трябва да е цветът на тази нация, трябва да се обедини, да се постигне консенсус, че това е правилният път и той да се следва.

Обикновено досега стратегията се пише да се аргументират някакви идеи за изграждане на нови мощности.

Или да се оправдаят стари грешки. Да вземе референдума за АЕЦ “Белене”. Ще се опитам да направя една проста калкулация, която не знам защо никой не я направи по време на кампанията. Ние постоянно си задаваме въпросите : Ще строими ли Белене? Няма ли да строим Белене? Трябвало да строим, защото сме щели да имаме много евтина енергия. Ама не – струвало много пари. Първо – ние нямаме пари да го построим. Категорично. Това всички го знаят, дори учениците в училище.

Когато нямаш парите да построиш нещо, а то ти трябва (ако приемем презумпцията, че ни трябва), значи трябва да ги вземеш назаем. При едеални условия предполагаме, че руснаците са така добри да ни дададт фиксираната цена от 6,4 млрд.евро, т.е. отпада въпросът за есклация и т.н. Приемаме също, че българската държава застане зад проекта, емитира ценни книжа и успее да вземе ресурс от международните пазари при лихвените равнища от последната емисия на 4,85 процента. Това значи, че за въпросните шест милиарда и половина, грубо казано, ние трябва да плащаме около 320 млн.евро на година само лихви. Тази централа ще произвежда, около 15 млн.МВтч на година.

Това значи, че само лихвените плащания, с които трябва да се натовари нейната продукция, ще бъдат близки по стойност до себестойността на произвежданата от АЕЦ Козлодуй електроенергия. Дотук с евтината енергия от Белене. Не говорим за възвръщаемост на инвестициите, не говорим за печалба, не говорим за фондове, не говорим за отработено ядрено гориво, не говорим за фондове за извеждане от експлоатация след прикрючване на живота, за печалба на този инвеститор и пр. Само лихвите, които трябва да плащаме, са равни на себестойността на еленергията от Козлодуй.

В този случай може би трябваше да си строим седми блок в Козлодуй, чиято площадка е подготвена от 2002 г. Където цялата инфраструктура е налична и трябваше единствено да се поръча оборудване. И там вече първо проекта нямаше да е за 6,4 млрд., а за 1 или 2 млрд. евро за един блок. И второ, себестойността от този блок, миксирана с другите два, щеше да даде една съвсем друга картина на продукцията на предприятието. Очаквайте втора част на интервюто.

Последни новини

Контакти

1680, София, Бул. България 58, вход C, ет. 6, офис 23

тел: +359 2 47 64 440
факс: +359 2 47 64 443